Защо сънуваме починали близки

Сънищата с починали близки са сред най-честите преживявания след загуба. В изследванията на психолог от канадския университет „Брок“ 86 на сто от хората, загубили съпруг или партньор, са сънували починалия. При загубен домашен любимец делът е 75 на сто, а при загуба на бебе при спонтанен аборт – 60 на сто. Тези данни идват от въпросници, попълнени онлайн от конкретни групи хора, затова не бива да се четат като точна мярка за всички. Посоката обаче е ясна: ако сънуваш човек, когото си загубил, не си сам и с теб не се случва нищо необичайно. Това е едно от най-човешките неща, които сънищата правят.

Сънищата често вплитат в себе си хора, места и чувства от будния живот. Когато някой ни липсва, мислим за него, говорим за него, усещаме празното място у дома. Естествено е той да се появи и насън. Специалистите по сън описват сънуването и като възможност да се срещнем с чувствата си и да ги преживеем отново в различни въображаеми ситуации. Предполага се, че сънищата помагат на ума да подрежда спомени и емоции, но това е хипотеза, а не окончателен отговор. Затова сънят с починалия може просто да показва, че той все още заема важно място в мислите и чувствата ти.

Понякога такъв сън идва около годишнина, празник или голяма промяна в живота ти – моменти, в които спомените така или иначе се връщат. Друг път изглежда, че идва без никаква причина. И в двата случая не е нужно да търсиш скрит код. Полезно е да се запиташ по-скоро какво си почувствал в съня: облекчение, тъга, топлина, вина. Усещането обикновено казва повече от отделните образи и може да ти подскаже какво още носиш в себе си след загубата. Някои хора се събуждат с усещането, че наистина са се срещнали с близкия си, и това също е част от преживяването.

Според изследователя от „Брок“ сънищата на скръбта са в огромното си мнозинство положителни. В тях починалият често утешава близкия си, уверява го, че е добре, или му казва, че продължава да го обича. Самият той разказва, че след смъртта на баща си е загубил радостта от живота, а около три месеца по-късно сънува баща си и се събужда с чувството, че тази радост се е върнала. Психолозите, които изучават скръбта, говорят за „продължаваща връзка“ с починалия, а сънищата са една от възможните ѝ форми. Не е нужно да решаваш дали в такъв сън има нещо отвъд психологията. Достатъчно е да приемеш утехата, която ти носи.

Не всички сънища с починали са утешителни. Самите изследователи си задават въпроса защо при някои хора те са положителни, а при други – отрицателни. Понякога сънуваш болестта на близкия си, болницата, последните дни. Друг път той е мълчалив, сърдит или си тръгва, без да се обърне. Такива сънища болят, но не са знак, че той страда или ти се сърди. Те могат да отразяват онова, което още не е намерило покой в теб: тъга, вина, неизказани думи. Можеш да ги запишеш, да ги разкажеш на някого близък или да напишеш писмо до човека, когото си загубил.

Ако тежките сънища се повтарят, будят те нощ след нощ и скръбта вместо да олеква, става по-тежка, поговори с личния си лекар. Проблемите със съня са сред най-честите оплаквания на хората в траур, а лошият сън прави скърбенето още по-трудно. Да потърсиш помощ не означава да забравиш, а да си дадеш сили да продължиш да носиш спомена. Можеш да споделиш и със свещеник, с психолог или с група за подкрепа на хора в траур. Тежкият сън не е провал в скърбенето, а част от начина, по който загубата постепенно намира място в теб.

Според широко разпространено народно вярване, ако сънуваш починал близък, той „иска нещо“ – да бъде споменат, да му се запали свещ или да се раздаде нещо за душата му. Някои свързват такива сънища особено със съботата като ден за помен и с навечерието на задушница. Други смятат, че покойникът идва, за да успокои живите или да ги види още веднъж. Има и хора, които не търсят в съня послание, а го приемат като знак на обич и спомен. Вярванията тук се различават, но в повечето от тях сънят с починал близък не е заплаха за живите, а повод да го почетеш. Ако това ти носи утеха, няма нищо лошо да запалиш свещ или да го споменеш на трапезата.

Каквото и да е било съдържанието, сънят с починал близък заслужава малко време. Ако можеш, запиши го още сутринта, преди да се е разпилял: кой беше там, какво каза, как се почувства ти. Специалистите по сън съветват бележникът да стои до леглото, защото сънищата се забравят изключително бързо. Можеш да разкажеш съня и на някого от семейството, който също е обичал този човек. Споделеният спомен може да облекчи повече от всяко тълкуване и да превърне нощното преживяване в още един начин да бъдете заедно. А ако сънят не е бил приятен, записването му на хартия понякога помага той да остане там и да не те следва през целия ден.