Защо сънувам толкова много (всяка нощ)

Сънуването не е нещо, което се случва само на някои хора или само в определени нощи. Всички сънуваме, средно около два часа на нощ, макар съдържанието и въздействието на сънищата да са много различни при отделните хора. Сънища има във всички етапи на съня, но най-чести и най-наситени са във фазата на бързите движения на очите, или REM. В нея сънищата обикновено са по-ярки, по-странни и по-фантастични, докато в останалите етапи са по-свързани и по-близки до конкретни мисли и спомени. Затова въпросът всъщност не е защо сънуваш, а защо помниш толкова от сънуваното.

За една нощ сънят минава през четири до шест цикъла, всеки средно около 90 минути. В REM фазата влизаш едва около час и половина след заспиване, а след това тя се връща във всеки цикъл и става все по-дълга, особено през втората половина на нощта. При възрастните REM заема около 20 до 25% от общото време на сън. Това означава, че най-дългите и най-ярките сънища се натрупват към сутринта, точно преди да се събудиш. Ако през тези часове сънят ти е накъсан, имаш много повече възможности да „хванеш“ края на някой сън и да го запомниш.

Спящият мозък не може да запомня нова информация. Изследователката от френския институт Inserm Перин Руби обяснява, че за да запомни съня, той трябва да се събуди. Ако не се събудиш по време на сън или веднага след него, най-вероятно няма да го помниш. Затова двама души, които сънуват приблизително еднакво, могат да имат съвсем различни впечатления: единият се буди няколко пъти за кратко и сутрин разказва цели истории, а другият спи непробудно и е убеден, че изобщо не сънува. Способността да помниш сънища се различава от човек на човек и може да се променя с възрастта.

В изследване на Inserm, публикувано през 2014 г., учените сравняват 21 души, които помнят сънища средно 5,2 сутрини седмично, с 20 души, които помнят средно по два съня на месец. При хората, които помнят много, две мозъчни зони са по-активни както по време на сън, така и в будно състояние, като едната от тях участва в насочването на вниманието към външни дразнители. Мозъкът им реагира и по-силно на звуци. Според по-ранна работа на същия екип тези хора имат два пъти повече периоди на будност през нощта. Учените допускат, че така те по-лесно се събуждат за кратко, а това улеснява запомнянето на сънищата.

Някои периоди от живота носят повече и по-ярки сънища. Когато не си доспиваш, тялото после наваксва с повече и по-интензивен REM сън, т.нар. REM отскок, а с него идват и по-живи сънища. Стресът също играе роля: част от специалистите смятат, че сънищата помагат да се преработят негативните емоции, а хормонът на стреса кортизол се свързва с по-доброто запомняне на сънищата. Прекъснатият сън, например заради хъркащ партньор или симптоми на сънна апнея, прави по-вероятно да помниш какво си сънувал, особено ако се събуждаш по време на REM фазата. Най-ярките сънища обикновено идват в последните часове на съня, но дали ще останат в паметта ти, зависи именно от това дали ще се събудиш по време на тях или веднага след това.

Значение имат и веществата. Някои лекарства, особено определени антидепресанти, могат да предизвикат кошмари, а спирането на някои медикаменти също води до ярки сънища. Някои хора съобщават за по-ярки сънища, когато приемат мелатонин. Алкохолът, кофеинът и някои вещества нарушават REM фазата, а спирането им също може да отключи кошмари. По време на бременност ярките сънища са чести, особено в първия и третия триместър, защото хормоналните и физическите промени нарушават съня. Хората, загубили близък, често съобщават за ярки сънища с него, а честите и силни кошмари могат да съпътстват състояния като депресия и тревожност.

Да сънуваш всяка нощ е напълно нормално, защото така е при всички. Да помниш много сънища също само по себе си не е проблем, особено ако се чувстваш отпочинал и сънищата не те тревожат. Струва си обаче да поговориш с лекар, ако ярките сънища редовно ти пречат да спиш достатъчно или да се справяш през деня, ако имаш няколко мъчителни кошмара седмично или кошмари, които повтарят преживяна травма. Повод за разговор са и необичайно поведение по време на сън, като ходене насън, признаци на нарушение на съня или нови симптоми, свързани с нервната система или психичното здраве. Лекарят ще потърси причината и ще прецени какво да се направи.

Ако сънищата те изтощават, опитай да стабилизираш съня си. Лягай и ставай по едно и също време и се старай да спиш достатъчно, за да не се стига до REM отскок след недоспиване. Създай си спокоен ритуал преди лягане и избягвай тревожно съдържание вечер, включително новини и напрегнати филми. Намали стреса с движение, техники за отпускане и подкрепа от близки, а ако напрежението е постоянно, разговорът с психолог също може да помогне. Ако подозираш, че сънят ти е накъсан заради хъркане, паузи в дишането, неспокойни крака или безсъние, кажи на лекаря си, защото овладяването на тези проблеми намалява прекъсванията на съня, а с тях и поводите да се будиш посред сънищата си.