Старият български съновник: какво казва традицията

Преди да бъдат книга, тълкуванията на сънищата са разговор. Предавали са се в къщата и в махалата, от баба на майка и на дъщеря, като част от общия запас житейски правила – кога се сее, какво се прави при болест, какво значи кучето да вие. Нямало е авторитет, който да ги утвърди, и затова са се различавали от село до село: един и същи образ в едно землище е добър знак, в съседното – предупреждение. Това не е недостатък на традицията, а начинът, по който тя съществува. Народните тълкувания на сънищата никога не са били единна система и никой не ги е записвал като такава.

Систематичен запис идва по-късно, с българската етнография. „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина“ започва да излиза в София през 1889 година, издаван от Министерството на народното просвещение, с основател и главен редактор професор Иван Шишманов. В дяла за народни умотворения се публикуват вярвания, обичаи, приказки, песни и баяния, записани на съответния диалект, тоест такива, каквито са били чути. Сборникът продължава десетилетия и до 2002 година излизат шестдесет и два тома, а първите двайсет и четири книги, от 1889 до 1908 година, днес са достъпни като сканове в интернет. Сред записвачите е и Димитър Маринов, етнограф, родом от Ломско, който публикува своите материали в поредицата „Жива старина“ и през 1906 година става първият директор на Етнографския музей.

Съновникът като книга е каталог: изброява образи от сънищата и срещу всеки поставя кратко значение, което се опира на установените представи в съответната култура. Жанрът е много по-стар от българските му издания. В древен Египет жреците са действали и като тълкуватели на сънища, а от класическата епоха е запазено съчинението на Артемидор Далдиански, известно като „Съногадания“, от втори век. Подобни списъци пътуват през езици и векове, превеждат се, преписват се, съкращават се и се допълват от всеки следващ съставител. По правило такива книжки излизат без посочен автор и без думичка откъде са взети тълкуванията – те са стока за всекидневна употреба, а не изследване, и точно затова са толкова разпространени.

Затова в един печатен съновник рядко се чува само българската традиция. Там се смесват народни тълкувания, преведени страници от чужди сборници и собствени добавки на съставителя. Това обяснява и нещо, което всеки е забелязвал: две книжки с почти еднакви заглавия казват различни неща за един и същ сън. Старите издания си личат по езика и по света, който описват – говорят за ниви, стада, сватби, дългове и болести, защото точно това е било важно за читателите им. Съвременните преиздания често запазват същите изречения, без да ги променят, и затова днес звучат някак отместени от живота ни.

В народната култура сънят не е само образ, а и постъпка: важно е кога и на кого го казваш. Най-известното поверие за дните е, че сънят от четвъртък срещу петък е „верен“, тоест има по-голям шанс да се сбъдне или да покаже нещо истинско. Това вярване се среща в много краища на България и има своя страница тук, „Сън от четвъртък срещу петък“, където е описано подробно. За другите нощи мненията се разминават: за неделя срещу понеделник обикновено се казва, че сънят е „празен“, а за събота срещу неделя – че може да се сбъдне само скоро.

Около разказването има цял малък обичай. Хубавият сън мнозина пазят за себе си, защото според поверието разказан сън губи силата си. С лошия сън е обратното: той се „дава“ на течаща вода – на река, на поток или на чешмата – с молба да го отнесе. Когато някой ти разкаже сън, старият отговор е „За добро да е“, независимо какво си чул. Някъде се казва и че сънят не бива да се споделя, преди човек да е хапнал нещо сутринта. Всичко това не е тълкуване, а начин да се овладее тревогата, и точно в това е силата му: дава на човека нещо, което да направи.

Народната традиция подрежда едни и същи няколко образа и обикновено ги чете кратко и без заобикаляне. За змията в старите тълкувания най-често се говори като за враг, за скрита злоба или за приказки зад гърба ти, а не като за опасност за здравето. Падащите зъби обикновено се свързват с роднините: в много варианти зъб, който пада без кръв, се отнася за по-далечен роднина, а с кръв – за близък. Водата се чете според вида си: чистата и течаща вода се тълкува като яснота и добър развой, мътната и застоялата – като неприятности и недоразумения. Огънят, парите и златото също имат свои установени значения, при които блясъкът често не е добър знак.

Най-любопитни са обратните тълкувания. Сватбата в много стари съновници е знак за мъка, а не за радост. Смъртта на жив човек насън често се чете като дълъг живот за него. Плачът насън се тълкува като предстояща радост. Покойник, който идва и говори, в народното четене не е страшен, а обикновено носи вест или напомняне. Важно е да се каже ясно: това са вярвания, не правила, и в самата традиция почти никога не се приемат буквално. Добрият стар съновник всъщност не плаши – той дава на човека език, с който да назове тревогата си.

Първата причина е самата логика на народното тълкуване. В него сънят често работи наопаки: смее се – ще плаче, плаче – ще се радва, пируват – ще гладуват. Това обръщане е устойчив похват и обяснява повечето тълкувания, които днес ни изненадват. Втората причина е животът, от който идват. Светът на старите съновници е село, в което сватбата означава раздяла с дома, болестта често е без лек, а дългът е заплаха за цялото домакинство. В такъв свят е естествено радостният образ да буди подозрение, а тежкият – да се чете като преминало изпитание.

Съвременното четене тръгва от друго място. То пита какво чувство носи сънят и какво в живота ти го предизвиква сега, а не какво ще се случи. Затова при един и същ образ двете четения спокойно могат да се разминат: там, където народното тълкувание казва „враг“, съвременното ще попита кой разговор или кое напрежение те е оставило с усещането за заплаха. Нито едното не отменя другото. Народното е част от културната памет, а съвременното е опит да разбереш себе си, и е напълно възможно да ти бъде интересно и полезно и едното, и другото.

На страницата на всеки символ тук има блок „Според старите сънници“. В него предаваме със свои думи какво обикновено казва народната традиция за този образ – без да го приписваме на конкретен човек и без да го представяме като предсказание. Не копираме чужди съновници: старите значения са преразказани, защото точно така са се предавали и те самите. До народното четене стои съвременно, всекидневно значение, а поверията за нощите от седмицата имат свои отделни страници, където са описани спокойно и с уговорките, които им се полагат. Никъде не твърдим, че едно значение е вярното: при повечето символи са дадени по няколко възможни и се казва ясно кое от кой пласт идва.

Полезно е да се чете в този ред: първо сценария, който прилича на твоя сън, после чувството, с което си се събудил, и накрая старото тълкувание. Така народното значение остава на мястото си – като интересна гледна точка, а не като присъда. Ако сънят ти е бил дълъг и объркан, разкажи го целия в Тълкувателя на началната страница и той ще намери познатите символи в него. И ако едно старо тълкувание те е притеснило, помни най-простото: тези изречения са свидетелство за това в какво са вярвали хората преди нас, а не за това какво ще ти се случи.