Сбъдват ли се сънищата

Изследователите на съня отбелязват, че засега има много малко научни данни в подкрепа на идеята, че сънищата могат да предскажат бъдещето. Това е проверявано и в лабораторни условия. В едно британско изследване двадесет души, които смятали, че вече са имали пророчески сънища, спят в лаборатория по съня. По-късно гледат видеоклип, а независим оценител сравнява разказите за сънищата им с този клип и с други, подбрани за сравнение. Резултатът е, че не е открито доказателство за предвиждане чрез сън. Едно изследване не решава всичко, но то съвпада с общата картина: досега науката не е намерила начин сънят да „види“ бъдещето. Важно е и как изобщо се проверява такова твърдение. За да се смята един сън за възможно пророчески, той трябва да е записан или разказан на някого преди събитието и да съдържа толкова подробности, че съвпадението трудно да е случайно.

Ако науката не намира пророчески сънища, откъде идват всички истории за сбъднати сънища? Част от отговора е в паметта. Изследвания в Единбургския университет показват, че хората по-лесно запомнят съвпаденията между сън и последвало събитие, отколкото случаите, в които съвпадение няма. Сънищата, които не са се сбъднали, потъват в забрава, а онзи, който е „уцелил“, се разказва години наред. Същите изследвания откриват, че хората, които вярват в пророчески сънища, по-лесно намират прилики между случайно събрани разкази за сънища и новини от света. Тоест умът ни е склонен да търси връзки дори там, където ги няма. Това не е глупост или самозаблуда, а обичаен начин, по който работи човешката памет.

Друга част от отговора е в самите сънища. Те често вплитат хора, места и тревоги от будния живот. Ако се притесняваш за изпит, за здравето на близък или за работата си, напълно възможно е да сънуваш точно това. Когато после нещо подобно наистина се случи, сънят изглежда като предсказание, макар че по-скоро е отразявал онова, което вече си усещал. Още древногръцкият философ Аристотел в кратък трактат за пророкуването в сънищата заключава, че повечето такива сънища са просто съвпадения и че много сънища изобщо не се сбъдват. Той допуска и друго: понякога сънят подтиква човека към действие и така сам „се сбъдва“.

В България въпросът дали сънят ще се сбъдне почти винаги върви с въпроса кога е сънуван. Най-известното поверие е за нощта от четвъртък срещу петък: според мнозина сънят от нея е „верен“ и има по-голям шанс да се сбъдне. Някои добавят, че силата на такъв сън се пази, ако не го разкажеш на никого. За нощта от неделя срещу понеделник често се казва обратното – че сънищата ѝ са „празни“ и показват само грижите за предстоящата седмица. За съня от събота срещу неделя се говори, че може да се сбъдне, но само скоро: някои казват още същия ден, а други – до обед. Колко точно е „скоро“, никой не определя еднакво.

За останалите нощи вярванията са по-скромни. Сънищата от понеделник срещу вторник и от вторник срещу сряда обикновено се смятат за делнични и свързани с ежедневните грижи. Някои хора гледат повече на часа, отколкото на деня, и казват, че сънят към разсъмване тежи повече от онзи, който идва скоро след заспиване. Други пък изобщо не вярват, че денят определя смисъла на съня, и смятат, че значение има само колко ясен е той. Вярванията се различават от човек на човек, затова е разумно да ги приемаш като пъстра мозайка от гледни точки, а не като правило.

Това е един от най-търсените въпроси и зад него често стои объркване. Когато някой каже, че сънят „от четвъртък“ се сбъдва, той обикновено има предвид нощта от четвъртък срещу петък, а не от сряда срещу четвъртък. На нощта срещу четвъртък народните вярвания не приписват особена пророческа сила. Някои смятат, че сънищата ѝ засягат делнични неща като работа, пари и предстоящи срещи, а други ги приемат просто като отражение на настроението в средата на седмицата. Ако сънят от тази нощ те е развълнувал, по-полезно е да се запиташ какво те занимава в момента, отколкото да чакаш нещо да се случи. Ако все пак искаш да провериш, запиши съня с дата и след няколко седмици погледни дали има връзка с нещо в живота ти. Така ще разчиташ на собствените си наблюдения вместо на чужди правила.

Каквото и да вярваш, тревожният сън заслужава спокойствие, а не страх. Народните обичаи предлагат свои начини да го „пуснеш“: когато някой разкаже съня си, слушателят по стар обичай отвръща „За добро да е“, а мнозина изричат неприятния сън над течаща вода, та да го отнесе. Често се повтаря и старата мъдрост, че сънят е лъжа, а Бог е истина. Днес можеш да добавиш и нещо по-практично: запиши съня в бележник до леглото, докато още го помниш, и до него отбележи какво те тревожи наяве. С времето ще видиш кои теми се повтарят и сам ще прецениш дали сънят е предсказание, или по-скоро отражение. Ако кошмарите се повтарят и пречат на съня ти, поговори с лекар.