Сънуваме ли цветно

Един от най-цитираните отговори идва от 1962 г. Екип от четирима изследователи, сред които и Уилям Демент, буди доброволци в лаборатория и веднага след съня внимателно ги разпитва какво са видели. Резултатът, публикуван в списание Science, е ясен: цвят присъства в 82,7% от сънищата. Авторите отбелязват, че това е значително повече от по-ранните оценки, получени с въпросници и други методи. Това е важно, защото в по-ранните проучвания хората най-често са описвали сънищата си в анкети, а не веднага след събуждане. С други думи, когато човек описва съня веднага и му се зададат точните въпроси, цветът се оказва по-скоро правило, отколкото изключение. Именно затова днес въпросът не е дали сънуваме цветно, а колко от този цвят успяваме да запомним.

Защо тогава толкова хора казват, че не знаят какъв цвят са сънищата им? Резултатът от 1962 г. подсказва, че голяма роля играят моментът и начинът на питане. В лабораторията човек описва съня веднага и отговаря на конкретни въпроси, а в анкетите разчита на спомена си, понякога отпреди дни или седмици. Освен това рядко някой се пита нарочно за цвета на предметите, които е видял насън. Затова учените още спорят доколко отговорите в анкетите отразяват самия сън и доколко само онова, което човек е успял да забележи, да запомни и да опише. Това не прави анкетите безполезни, но означава, че трябва да ги четем внимателно.

Любопитното е, че мнението на учените се е променяло с времето. Ерик Швицгебел от Калифорнийския университет в Ривърсайд показва, че през 50-те години на ХХ век изследователите на съня често приемали, че сънищата са предимно черно-бели. Преди това и след това авторите, които пишат за сънищата, обикновено приемат или изрично твърдят, че в тях има цвят. Швицгебел свързва промяната с разпространението на черно-белите филми през първата половина на века. Според него новата технология е повлияла поне на начина, по който хората си представят и описват собствените си сънища. Дали самите сънища са се променили, остава отворен въпрос.

Той подкрепя идеята и с повторение на анкета от 1942 г. Тогава 70,7% от анкетираните студенти казват, че рядко или никога не виждат цветове насън. Когато Швицгебел задава същите въпроси на студенти през 2001 г., така отговарят едва 17,7%. Повечето днешни студенти вече съобщават, че сънуват в цвят. Самите сънища едва ли са се променили толкова бързо, затова изводът му е неудобен: поне едно от двете поколения сериозно греши за една основна характеристика на собствените си сънища. Това е добро напомняне колко трудно е да опишем точно нещо, което преживяваме само докато спим и после възстановяваме по памет.

Ако медиите влияят на разказите за сънищата, дали влияят и на самите сънища? През 2008 г. Ева Мурзин от университета в Дънди публикува в списание Consciousness and Cognition изследване, което проверява дали разликите идват от медиите или от начина, по който се събират данните. Тя сравнява две възрастови групи с различен опит: хора, които са гледали черно-бели филми и телевизия, преди да се появят цветните, и хора, които никога не са имали такъв опит. Участниците описват цвета на сънищата си както във въпросник, така и в дневник на сънищата. Двата метода дават еднакви резултати, което прави находката по-убедителна. Хората, гледали черно-бели медии преди цветните, съобщават за повече сиви сънища от останалите.

Мурзин отбелязва и още нещо: в двете групи цветните и черно-белите сънища се помнят с различно качество. Според нея това подсказва, че истински черно-бели сънища може би се срещат главно при хора, които са израснали с черно-бели екрани. Така отговорът на въпроса кой сънува цветни сънища днес е сравнително прост: почти всички, особено по-младите поколения. Изследването обаче е едно и се основава на разказите на самите участници, затова е по-разумно да го приемаме като интересна следа, а не като окончателна истина за това как работи сънуващият мозък. Нужни са още изследвания, преди да се говори за сигурен извод.

Още един ъгъл към въпроса дават хората, които не виждат. Изследване, публикувано през 2014 г. в списание Sleep Medicine, събира сънища в продължение на четири седмици от 11 души, слепи по рождение, 14 души, ослепели по-късно в живота, и 25 виждащи. Всяка сутрин участниците попълват въпросник за сетивата, емоциите и темите на съня. Всички незрящи участници съобщават за по-малко зрителни впечатления в сънищата си от виждащите. При ослепелите по-късно се откроява интересна закономерност: колкото по-дълго човек не вижда, толкова по-кратки, по-неясни и по-бедни на цвят стават зрителните картини в сънищата му.

Слепите по рождение пък сънуват повече звуци, допир, вкус и мирис от виждащите. Емоциите и темите на сънищата им не се различават съществено, макар че в това изследване те съобщават за повече кошмари. Авторите заключават, че слепотата значително променя сетивния състав на сънищата и че от значение е кога е настъпила и колко дълго продължава. Това подсказва, че сънят гради картините си от опита, който сетивата и паметта са натрупали наяве, а цветът насън е отражение на начина, по който възприемаме света, докато сме будни. Образи и цветове насън имат най-вече онези, които някога са виждали.

Ако не си сигурен дали сънуваш цветно, можеш да провериш сам, като приложиш идеята от лабораторията от 1962 г.: питай се веднага. Дръж бележник или телефон до леглото и щом се събудиш от сън, запиши го, преди да станеш и да се разсееш. Отбележи и настроението, с което си се събудил, за да виждаш по-късно връзките между цвят и чувство. После си задай конкретни въпроси: какъв цвят беше колата, стената, небето, дрехата на човека до теб? Ако нямаш отговор, запиши и това, защото понякога сънят просто не е запазил тази подробност. След няколко седмици ще имаш собствени данни вместо догадки.

Цветовете, които запомниш, могат да бъдат и добра отправна точка за размисъл. В народните тълкувания цветовете често носят собствено значение, но най-добре знаеш ти какво означава даден цвят за теб: червено може да напомня за тревога за един човек и за празник за друг. Затова при тълкуването започвай от чувството, което цветът е предизвикал в съня. Ако насън си видял дъга, цветя или ярко слънце, потърси и значението на самия образ в сънника, като го сравниш с това, което се случва в живота ти в момента. Така тълкуването остава лично, а не механично.