Съновник на Баба Ванга: какво е и как да го четем

Вангелия Пандева Гущерова е родена на 3 октомври 1911 година в Струмица, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония. Според разказа, който се повтаря в публикациите за нея, зрението ѝ се губи постепенно след случка с вихрушка в юношеските ѝ години. От 1925 година тя прекарва три години в дом за слепи в Земун. Става известна през годините на Втората световна война, когато при нея тръгват отчаяни хора, изгубили връзка с близките си. По-късно живее в Петрич, където при нея се стичат посетители от страната и от чужбина. През последните години от живота си финансира построяването на църквата „Света Петка Българска“ в местността Рупите, осветена на 14 октомври 1994 година. Умира на 11 август 1996 година, а домът ѝ в Петрич е отворен като музей на 5 май 2008 година.

Какво точно е правела при тези срещи, днес се спори. Представител на фондация „Ванга“, цитиран от „Гардиън“, твърди, че тя се е занимавала главно със здравословните проблеми на хората, а не с предстоящи катаклизми, и че им е казвала при кой лекар да отидат и как да постъпят. Същевременно около името ѝ се натрупва огромна литература: в библиографията към статията за нея в българската Уикипедия са изброени над десет книги, всички написани от други хора. Коментар в „Дойче Веле“ отбелязва, че приписваните ѝ пророчества забележимо се умножават след смъртта ѝ, а фокусът им се измества от житейски съвети към голяма политика. Тоест колкото повече време минава, толкова повече неща излиза, че „е казала“.

Обяснението е просто и не изисква никакво разобличаване. „Гардиън“ цитира българската авторка Жени Костадинова, писала книги за Ванга: никой не е записвал Ванга приживе и тя не е оставила писмени свидетелства. Сляп човек, след когото не са останали записи, не може да остави и ръкопис на съновник. Това, което съществува, са преразкази: чужди спомени, чужди бележки и чужди допълнения. Костадинова описва пророчествата ѝ като нещо между истина и мит, обикновено преразказано и изтълкувано в някаква степен. Същото важи и за тълкуванията на сънища, които се разнасят под нейно име.

Има и лесна проверка, която всеки може да направи сам. Вземи две различни издания или два сайта, които обявяват, че предлагат съновника на Ванга, и сравни какво пишат за един и същ символ, например змия, зъби или вода. Ако текстовете идваха от един човек, щяха да съвпадат. На практика се разминават, а понякога си противоречат напълно: в едното издание един и същ образ е предупреждение, в другото е добър знак. Това показва къде е истинският автор. Той е съставителят на съответното издание, а не жената, чието име стои на корицата. Същата проверка работи и за книги с други прочути имена върху тях, не само с нейното.

Съновникът е книга или друг каталог, предназначен за тълкуване на сънища, а значенията в него се опират на установени представи в съответната култура. Такъв сборник обикновено изброява образи от сънищата и срещу всеки от тях поставя кратко значение. „Азбучен съновник“ не е отделен вид книга и не е знак за достоверност: означава само, че символите са подредени по азбучен ред, от А до Я, за да се намират бързо. Добавянето на известно име към заглавието е похват за продажба, познат и от други жанрове. Самите тълкувания съществуват много преди това име и нямат нищо общо с него.

Разбираемо е защо жанрът привлича. Кратките категорични изречения успокояват: прочиташ два реда и въпросът ти изглежда решен. Но точно тази категоричност е проблемът. Един и същ сън означава различни неща за човек, който се страхува от уволнение, и за човек, който тъкмо е станал родител. Списъкът не знае нищо за теб, а изречението в него е написано така, че да звучи еднакво уверено за всички. Затова две неща си струва да се разделят ясно. Народното тълкувание е интересно като свидетелство за това как хората преди нас са подреждали страховете и надеждите си. Твоят сън пък е нещо твое и за да го разбереш, е нужно да го поставиш в собствения си живот, а не само да намериш думата в указател.

Повечето значения в съвременните съновници идват от народната традиция и от по-стари печатни сборници, които са се преписвали и допълвали поколения наред. Жанрът изобщо не е български и не е нов. В древен Египет жреците са действали и като тълкуватели на сънища, а от класическата епоха е запазено съчинението на Артемидор Далдиански, известно като „Съногадания“, от втори век. По-късно подобни списъци обикалят Европа, превеждат се, разместват се и се съкращават. Когато едно тълкуване е минало през толкова ръце, вече няма смисъл да се търси неговият оригинал.

Науката гледа на тези сборници резервирано. Макар психолозите да се опитват да тълкуват конкретни сънища, съновниците като цяло се смятат за лишени от научна стойност. Причината не е злонамереност на съставителите им, а начинът, по който са направени: едно значение, фиксирано за всички, не може да отчете нито живота на сънуващия, нито чувството в самия сън. Това не прави народните тълкувания безполезни, защото те са ценна част от културната памет и често звучат изненадващо точно за човешките тревоги. Прави ги обаче нещо различно от знание за бъдещето. Разликата между „така се е вярвало“ и „така ще стане“ е цялата разлика на света.

При всеки символ тук има блок „Според старите сънници“. В него предаваме със свои думи какво обикновено казва народната традиция за този образ, без да го приписваме на конкретен човек, нито на Ванга, нито на друг. Причината е същата, която важи за всеки съновник: тези тълкувания нямат един автор и не бива да се представят така. До народното четене стои и съвременно, всекидневно значение, което говори за стрес, промени, отношения и самочувствие, а не за съдба. Двете стоят едно до друго, защото много хора искат да видят и двете и защото е честно да се вижда коя е коя.

Текстовете са написани специално за сайта и не преписват чужди съновници. Нито едно от тях не е предсказание. Ако искаш да провериш дали едно значение ти пасва, най-полезното е да прочетеш сценариите към символа, да видиш в кой от тях разпознаваш своя сън и да се вслушаш в чувството, с което си се събудил. Чувството обикновено е по-точен показател от думата в списъка. А ако сънят ти е бил дълъг и объркан, с много различни образи наведнъж, можеш да го разкажеш целия в Тълкувателя на началната страница: той намира познатите символи в текста и ти дава всички страници наведнъж, вместо да търсиш дума по дума.

Няколко навика стигат. Първо, питай кой говори: има ли посочен автор или източник, или текстът просто твърди. Второ, сравнявай – отвори две различни тълкувания на един и същ символ и виж доколко се разминават. Трето, не търси присъда: тълкуванието е повод за размисъл, а не прогноза, и никой сън не те задължава за нищо. Четвърто, започни от себе си. Попитай се какво се случва в живота ти в момента и кое от предложените значения отговаря точно на него. И пето, обърни внимание на формулировките: „ще получиш“ и „ще загубиш“ са обещания, които никой списък не може да изпълни.

И още нещо, което важи за всички материали от този жанр. Ако сънят те е уплашил, прочетеното не бива да те плаши повече. Народните тълкувания често са мрачни по форма, но и в самата традиция рядко се приемат буквално. В много случаи тежкият образ в тях означава точно обратното на онова, което подсказва на първо четене. Ако едни и същи тежки сънища се повтарят, пречат на съня ти или ти развалят деня, това вече не е въпрос към съновника, а повод да поговориш с лекар или със специалист по съня.