Сънна парализа: защо се случва и какво да правиш

По време на REM съня мозъкът временно изключва повечето големи мускули на тялото. Този механизъм, наречен мускулна атония, те пази да не изиграваш с ръцете и краката си онова, което сънуваш. Обикновено той се изключва незабелязано, преди да се събудиш. При сънната парализа обаче съзнанието се връща малко по-рано, на влизане в REM фазата или на излизане от нея, и за кратко се оказваш буден в тяло, което още спи. Затова състоянието се появява или точно когато заспиваш, или когато се събуждаш. Специалистите по сън го отнасят към парасомниите, свързани с REM съня.

Симптомите са разпознаваеми: осъзнаваш къде си, но не можеш да помръднеш, да проговориш или да отвориш очи. Някои хора усещат, че в стаята има някой, или натиск, сякаш нещо ги притиска надолу, и изпитват силен страх. Други описват затруднено дишане или усещане, че се задушават. Епизодът продължава от няколко секунди до няколко минути. Британската здравна служба NHS го описва като преживяване, което може да е страшно, но е безвредно, а Cleveland Clinic уточнява, че сънната парализа сама по себе си не е опасна и че честите епизоди просто си струва да се обсъдят с лекар.

Точната причина не е известна. Това признават и NHS, и Cleveland Clinic, и Sleep Foundation. Известни са обаче състояния и навици, с които сънната парализа се свързва. Най-често се споменават недоспиването и неравномерният режим: работа на смени, смяна на часови пояси, лягане по различно време. Връзка има и с безсънието, сънната апнея и нарколепсията, при която епизодите са по-чести. Сънната парализа се среща по-често и при хора с тревожност, паническо разстройство или посттравматичен стрес. Понякога тя се повтаря в едно семейство, макар конкретна генетична причина да не е открита. Сънят по гръб също прави епизодите по-вероятни.

Колко хора я преживяват? Числата се разминават, защото проучванията питат по различен начин. Систематичен преглед на 35 изследвания с над 36 000 участници, публикуван от Шарплес и Барбър през 2011 г., стига до 7,6% от общото население поне веднъж в живота, 28,3% сред студентите и 31,9% сред психиатричните пациенти. При хората с паническо разстройство делът в същия преглед е 34,6%. Sleep Foundation посочва оценка от около 20%, а Cleveland Clinic до около 30%. Каквото и число да вземеш, изводът е един и същ: не си единственият и с теб не се случва нищо необичайно.

За много хора най-страшната част не е неподвижността, а халюцинациите. Sleep Foundation посочва, че те съпровождат голяма част от епизодите и могат да се появят както при заспиване, така и при събуждане. Делят се на три вида. Първият е усещането за натрапник: присъствие, сянка или фигура в стаята, която изглежда заплашителна. Вторият е натиск върху гърдите, сякаш някой седи върху теб и трудно си поемаш дъх. Третият е по-необичаен: усещане за движение, летене или излизане от собственото тяло. Именно първите два вида стоят зад израза „демон на сънната парализа“, който толкова често се търси в интернет.

Обяснението е много по-земно, отколкото звучи. Според повечето изследователи мозъкът просто се опитва да осмисли странното положение да е буден, докато част от него още сънува. Образите на съня се наслагват върху истинската стая и затова фигурата изглежда толкова реална. Усещането за задушаване вероятно идва от това, че в REM съня дишането естествено става по-плитко, а будният ум го забелязва и се плаши. Повечето такива халюцинации са зрителни, но могат да бъдат и звукови или осезателни. Cleveland Clinic подчертава, че тези халюцинации не са признак на психично заболяване и че колкото и истински да изглеждат, не те излагат на никаква опасност.

Хората описват това преживяване от векове, много преди да се появи науката за съня. Дълго време то се обяснявало с посещение на зло същество, което напада спящите. В староанглийски и старонордически mare е името на дух, който сяда на гърдите на спящия, и именно от него идва английската дума nightmare. В немския език същото същество най-често се нарича Alp, а датската дума за кошмар буквално означава „езда на мара“. В Нюфаундленд говорят за „старата вещица“, а в Япония за канашибари. Първото клинично описание е от 1664 г., в записките на холандски лекар, който нарича състоянието „Incubus or the Night-Mare“.

Днес същото преживяване се обяснява с неподходящото време на REM съня: човек е наполовина в съня и наполовина буден. Това не прави старите истории глупави. Sleep Foundation отбелязва, че именно страшните епизоди са дали началото на митовете за „демони на съня“. Тези истории показват колко сходно реагира човешкият мозък в различни епохи и култури и как всеки народ е дал собствено име на едно и също усещане. Ако някога си видял „демона“, си в огромна и много стара компания, само че днес знаем, че той е продукт на съня, а не гост в стаята.

Ако се случи, първото и най-важното е да си напомниш, че състоянието е временно и не е опасно. Sleep Foundation отбелязва, че самото това напомняне може да намали паниката. Съветът е да насочиш вниманието си към малки, съзнателни движения, например да помръднеш пръст на ръката или на крака, и да дишаш бавно и равномерно. Ако очите ти са отворени, може да помогне да ги задържиш върху една точка. Епизодът обикновено свършва сам: или отново заспиваш, или тялото ти постепенно се раздвижва. Не се упреквай, че си се уплашил: страхът е най-честата реакция при сънна парализа и не означава, че нещо с теб не е наред.

За да намалиш вероятността от нови епизоди, NHS препоръчва основни грижи за съня: от 7 до 9 часа сън, лягане и ставане по едно и също време, движение през деня, но не в последния час преди лягане. Избягвай обилна храна, алкохол, кофеин и цигари малко преди сън и опитай да не спиш по гръб. Sleep Foundation предлага и дневник на съня, в който да отбелязваш кога лягаш, колко спиш и какво е предхождало епизодите. Медицинска помощ обикновено не е нужна. Говори с лекар, ако епизодите са чести и те е страх да заспиш, ако постоянно си изморен от лош сън или ако през деня заспиваш внезапно и неочаквано.