Пророчески сънища: какво казват вярванията

Хората търсят послания в сънищата от хилядолетия. Древните египтяни развиват цяла система за тълкуване на сънища още през второто хилядолетие преди новата ера и я практикуват повече от хиляда и петстотин години. До нас са достигнали египетски сънници, записани на папирус. Един от най-известните е папирусът Честър Бийти III от XIII век преди новата ера, който днес се пази в Британския музей в Лондон. Мисълта, че определени образи насън носят вест за бъдещето, преминава през много епохи и култури и стига до сънниците, които се четат и днес. Това показва колко дълбока е човешката потребност да търсим смисъл в нощните си преживявания.

Още в древността обаче е имало и съмняващи се. Гръцкият философ Аристотел посвещава кратък трактат на въпроса дали сънищата пророкуват. Заключението му е, че сънищата не са изпратени от бог и че повечето от онези, които изглеждат пророчески, са просто съвпадения. Той отбелязва и нещо, което звучи съвсем съвременно: много сънища изобщо не се сбъдват, защото съвпаденията не следват никакво правило. Аристотел допуска само, че понякога сънят може да подтикне човек към действие и така отчасти сам да се изпълни. Повече от две хилядолетия по-късно изследователите на съня стигат до сходни изводи. Тази стара мисъл и днес може да успокои всеки, който се е събудил уплашен от сън.

В българската традиция не всеки сън се смята за еднакво „силен“. Според народните вярвания по-голяма тежест имат ясните сънища, които се помнят цял ден, а не смътните откъслеци. Мнозина смятат, че сънят към разсъмване е по-важен от онзи, който идва скоро след заспиване. Най-известното поверие за дните е, че сънят от четвъртък срещу петък е „верен“. Някои казват също, че силата на добрия пророчески сън се пази, ако не го разказваш на никого, докато за лошия сън се вярва обратното – че разказан и „пуснат“, той губи силата си. Много хора пък не вярват в нито едно от тези правила и гледат на всеки сън само като на отражение на преживяното. Вярванията тук се различават и никое от тях не е доказано правило.

В много семейства се разказва за някой, който „сънува вярно“ и чиито сънища се преразказват с особено внимание. Това е част от семейната памет, а не нещо проверено. Изследванията показват по-обикновена картина: немалка част от хората казват, че поне веднъж са имали сън, който после им се е сторил пророчески. Изследователи от Единбургския университет откриват, че преценката кой сън е „пророчески“ е силно лична. Хората, които вярват в такива сънища, по-лесно откриват прилики между сън и събитие, дори когато разказът за съня и новината са събрани случайно. Това подсказва, че гледната точка играе голяма роля в това дали един сън ще ни се стори пророчески. Затова, ако никога не си имал сън, който да ти се стори пророчески, това не означава, че нещо ти липсва.

Най-тревожни са сънищата, в които някой умира – ти самият, родител, дете. Добрата новина е, че няма научни доказателства, че такъв сън предсказва нечия смърт. Сънищата често вплитат тревогите от будния живот. Ако някой близък е болен или се страхуваш да не го загубиш, напълно разбираемо е умът ти да изиграе насън точно този страх. Такъв сън по-скоро показва какво те вълнува, отколкото какво ще се случи. Няма и никакви данни, че сънят може да „привлече“ беда. И в народните тълкувания смъртта насън невинаги се чете буквално: според едно често повтаряно у нас поверие, ако сънуваш, че жив човек е умрял, той ще живее дълго.

Защо тогава толкова хора разказват за сънища, които уж са „предупредили“ за смърт? Част от отговора е в паметта. Изследванията показват, че хората запомнят по-добре сънищата, които съвпадат с последвало събитие, отколкото онези, които не съвпадат. Единбургските изследователи предполагат, че впечатлението за ярки и тревожни пророчески сънища може да идва и от това кои истории хората изобщо решават да споделят. Сънищата за смърт, след които нищо не се е случило, рядко някой преразказва. Ако си сънувал такъв сън, по-вероятно е да си сънувал собствената си обич и тревога за някого, отколкото бъдещето. Ако тревогата не те напуска, обади се на човека, когото си сънувал. Един обикновен разговор често успокоява повече от всяко тълкуване.

Ако търсиш „пророчески дни“, народните вярвания най-често сочат нощта от четвъртък срещу петък. За неделя срещу понеделник обикновено се казва, че сънищата са „празни“, а за събота срещу неделя – че могат да се сбъднат само скоро. Каквото и да е денят, обичаите предлагат начини лошият сън да се „пусне“: да го разкажеш над течаща вода, да чуеш „За добро да е“ или да си повториш, че сънят е лъжа, а Бог е истина. Днес можеш да опиташ и друго: запиши съня с дата и до него отбележи какво те тревожи наяве. Така ще видиш колко от сънищата ти наистина съвпадат с нещо. Ако кошмарите се повтарят и пречат на съня ти, поговори с лекар.