Какво всъщност са сънищата

Най-простото определение звучи така: сънищата са преживявания, които мозъкът създава по време на сън. Понякога са подредени като история с начало и край, понякога са откъслечни картини, звуци или мисли. Според Sleep Foundation всеки човек сънува, а средно прекарваме около два часа на нощ в сънуване, макар че голяма част от това не помним. Cleveland Clinic също посочва, че повечето хора сънуват всяка нощ. Сънищата не са разпределени равномерно. Най-много и най-ярки са във фазата на бързите движения на очите, REM, която се повтаря няколко пъти за нощ и се удължава към сутринта, затова последните часове преди събуждане са най-богати на сънища.

През 1953 г. докторантът Юджийн Азерински и неговият ментор Натаниел Клайтман от Чикагския университет публикуват в списание Science кратка статия, която променя изследванията на съня. Те забелязват, че няколко пъти през нощта очите на спящия започват бързо да се движат под клепачите. Когато будели хората в такива периоди, повечето разказвали ярки сънища, а когато ги будели при неподвижни очи, рядко си спомняли да са сънували. Така се ражда понятието REM сън, от английското rapid eye movement, или бързи движения на очите. Оттогава сънищата могат да се изследват не само по разказите на хората, но и с уреди.

По-късно става ясно още нещо важно. В REM фазата повечето мускули на тялото са временно парализирани. Това е защитен механизъм, благодарение на който не изпълняваш с тялото си онова, което правиш насън: не тичаш, не размахваш ръце и не скачаш от леглото. Очите обаче остават подвижни, а сънищата в тази фаза обикновено са най-живи, най-емоционални и най-странни. Дълго време REM фазата се приемаше почти като синоним на сънуването. Както ще видиш в следващата част, днешните изследвания показват, че картината всъщност е по-сложна и сънища има и в останалите фази на съня.

Не. Сънища има във всички фази на съня. Тези в не-REM фазите обикновено са по-кратки, по-бледи и по-близки до откъслечни мисли, докато REM сънищата са по-дълги, по-причудливи и по-емоционални и по-често приличат на история. Според Sleep Foundation в лабораторни опити хората, събудени от не-REM сън, също доста често разказват, че са сънували.През 2017 г. изследователи, публикували резултатите си в Nature Neuroscience, записват мозъчната активност на спящи хора с много електроди и откриват, че сънуването и в двата вида сън е свързано с промени в една и съща задна област на кората, в теменно-тилната част на мозъка. Те я наричат „гореща зона“ на сънуването.

Значение има и часът от нощта. Дълбокият не-REM сън е съсредоточен в първата половина на нощта, а REM периодите стават все по-дълги към сутринта: първият трае около десет минути, а последните могат да стигнат до около час. Затова ранните часове на нощта са по-бедни на ярки сънища, а утринните са по-богати. Изследванията показват и че разказите за сънища стават по-подробни в по-късните часове, като най-дългите и най-сложните сюжети идват след около десет минути REM сън към края на нощта. Ето защо сънят, който помниш сутрин, нерядко е и един от най-подробните за цялата нощ.

Зигмунд Фройд смята, че сънищата дават достъп до несъзнаваното. Той разграничава явното съдържание на съня, тоест самата история, от скрития смисъл, който стои зад нея.Карл Юнг вижда в сънищата връзка с т.нар. колективно несъзнавано, общ за хората пласт, от който според него идват универсални образи, наречени архетипи. Невроученият Хобсън предлага съвсем различен поглед, известен като теория за активирането и синтеза. В ранния ѝ вариант сънищата не носят скрито послание, а са опит на мозъка да осмисли и подреди активността, която възниква в него по време на REM фазата. По-късно самият Хобсън разширява идеята и предполага, че сънуването може да е нещо като вътрешна виртуална реалност, която помага на мозъка и в будно състояние.

По-новите теории търсят практическа полза. Финландският изследовател Анти Ревонсуо предлага през 2000 г., че биологичната функция на сънищата е да симулират заплахи, тоест да ни позволяват да упражняваме разпознаването и избягването на опасности. Други учени свързват сънищата със затвърждаването на спомените и с преработката на емоциите, а Cleveland Clinic ги описва и като своеобразна репетиция за предизвикателствата през деня. Има и мнение, че сънищата нямат собствена функция и са просто страничен продукт от работата на спящия мозък. Специалистите признават, че спорът продължава и може никога да не бъде решен окончателно.

Sleep Foundation обобщава няколко от идеите, които изследователите обсъждат днес. Според едната сънуването е свързано със затвърждаването на спомените и може да помага да запомняме по-добре. Според друга в сънищата мозъкът преживява чувства във въображаеми ситуации, което може да е част от начина, по който се справя с емоциите. Трета идея е, че по време на сън мозъкът се освобождава от непълна, погрешна или ненужна информация. Четвърта вижда в сънищата преповтаряне и обмисляне на скорошни събития, макар и в изкривен вид. Тези обяснения не се изключват взаимно и е възможно всяко от тях да съдържа част от истината.

Изследванията на психоложката Розалинд Картрайт показват, че сънищата често отразяват важни събития от живота. В едно от тях хората, които след развод често мислели за бившия си партньор, го сънували по-често. Това съвпада и с всекидневния опит: онова, което те вълнува, тревожи или радва, лесно намира път към сънищата. Науката обаче не може да каже какво „означава“ даден образ. Тълкуванията на символи, които ще срещнеш на този сайт и другаде, са възможни прочити и стари народни традиции, а не научно доказани факти. Използвай ги като повод да се замислиш за себе си, а не като предсказание за бъдещето.