Говорене и ходене насън

Говоренето насън, или сомнилоквия, е изключително често. В норвежко проучване от 2010 г. хиляда случайно избрани възрастни отговарят по телефона на въпроси за различни прояви по време на сън. Цели 66,8% казват, че са говорили насън поне веднъж в живота, а 17,7% са го правили през последните три месеца. Sleep Foundation цитира сходни стойности и добавя, че говоренето насън е по-често при децата и се среща еднакво при жените и мъжете. Числата обаче са приблизителни, защото рядко някой знае, че говори насън, докато не му каже човекът, който спи до него.

Говоренето може да бъде всичко: от ясно изречение или цял диалог до мърморене и неразбираеми звуци. За разлика от много други парасомнии, то се случва както в REM съня, така и извън него. Точната причина не е известна. Изглежда, че понякога се предава в семейството, а изследвания с близнаци показват, че често се среща заедно с ходене насън, скърцане със зъби и кошмари. По-често е и при хора с посттравматичен стрес, но в повечето случаи няма нищо общо с психично заболяване. Sleep Foundation подчертава, че в огромната част от случаите говоренето насън е безобидно.

Изследователи, публикували през 2017 г. в списание Sleep, записват на видео и с наблюдение на мозъчната активност нощите на 232 души, повечето с нарушения на съня и 15 здрави, и анализират всяка разбираема дума. Мъжете в изследването говорят насън повече от жените. От общо 883 епизода на говорене 59% са без разбираеми думи: мърморене, викове, шепот и смях. Най-често срещаната дума е „не“, а отрицанията са 21,4% от изреченията. Около 9,7% от изреченията съдържат ругатни. Граматиката обаче е като наяве, а репликите често изглеждат като разговор с невидим събеседник, в който има напрежение или спор.

Означава ли това, че насън издаваме тайни? Изследователите заключават, че спящият мозък може да работи на високо ниво и че говоренето насън често прилича на познат, напрегнат разговор, който подсказва конфликт. Sleep Foundation обаче отбелязва, че казаното насън често няма ясна връзка с живота на човека, а данните за връзката му със сънищата са противоречиви. Затова е по-разумно да не приемаш буквално думите, които някой е промърморил насън, и да не правиш изводи за чувствата или постъпките му само от тях. Насън човек не избира какво казва, нито може да го провери, преди да го изрече.

Ходенето насън, или сомнамбулизмът, се случва, когато човек частично се събуди от дълбок сън. Тялото може да се движи, но мозъкът не е напълно буден. Затова епизодите обикновено идват в първата част на нощта, според Cleveland Clinic в първите два-три часа след заспиване, и траят по няколко минути. Очите на човека може да са отворени, но той не осъзнава напълно какво става около него. На сутринта най-често не помни нищо. Специалистите отнасят ходенето насън към парасомниите, а повечето хора след епизода отново заспиват. Според NHS то е по-често при децата и при хора, в чието семейство има други, които ходят насън.

Голям преглед от 2016 г. обобщава 51 изследвания с над 100 000 участници. Според него около 6,9% от хората са ходили насън поне веднъж в живота си. През последната година това се е случило на 5% от децата и на 1,5% от възрастните. Наследствеността играе голяма роля. В канадско проучване, проследило 1940 деца, ходене насън има при 22,5% от децата без такава фамилна история, при 47,4%, ако един от родителите е ходил насън, и при 61,5%, ако и двамата са ходили. Повечето хора надрастват ходенето насън до зряла възраст и само малка част го запазват.

Точната причина за ходенето насън не е известна. Cleveland Clinic посочва, че единствената причина, която изследователите могат да назоват с известна сигурност, е генетичната. Има обаче фактори, с които епизодите се свързват. NHS изброява недоспиването, други нарушения на съня като сънна апнея и синдром на неспокойните крака, висока температура при болест, някои лекарства, например сънотворни, стреса и алкохола. На практика това означава, че човек със склонност към ходене насън може да има повече епизоди в периоди, когато е преуморен, болен или под напрежение, и по-малко, когато спи редовно и достатъчно.

При говоренето насън картината е подобна: причината не е ясна, но то често съпътства други проблеми със съня. Sleep Foundation отбелязва, че ако говоренето насън е придружено от силна сънливост през деня или от други смущения на съня, лекарят може да потърси например сънна апнея. Това не означава, че всеки, който говори или ходи насън, има заболяване. За повечето хора това са отделни епизоди, които идват и си отиват. Но ако забележиш, че епизодите се трупат в определени периоди, проследи какво се е случвало в дните преди тях: колко си спал, бил ли си болен, под стрес ли си.

Разпространено е вярването, че е опасно да събудиш човек, който ходи насън, и мнозина се страхуват дори да го докоснат. Cleveland Clinic обяснява, че това не му вреди, но той може да е объркан и дезориентиран няколко минути, а в редки случаи да реагира уплашено или ядосано. NHS съветва внимателно да го насочиш обратно към леглото. Ако все пак трябва да го събудиш, направи го спокойно, защото рязкото събуждане може да го обърка, изплаши или ядоса. Повечето хора просто заспиват отново и на сутринта не помнят случилото се. Cleveland Clinic съветва най-вече да избягваш да го плашиш или стряскаш.

Безопасността е по-важна от самото будене. NHS препоръчва вратите и прозорците да са затворени, за децата да има преградка на стълбите, подът да е без предмети, в които човек може да се спъне, а ножовете и инструментите да са заключени. Дете, което ходи насън, не бива да спи на горното легло на двуетажно легло. Редовният режим на сън също помага. Поговори с лекар, ако ходенето насън нарушава съня, ако се тревожиш от наранявания, ако е съпроводено със силна умора през деня или с дишане, което спира и започва по време на сън.