Фройд и Юнг за сънищата

Зигмунд Фройд е роден през 1856 г. във Фрайберг, Моравия, днес Пршибор в Чехия, и умира през 1939 г. в Лондон. Той е основателят на психоанализата. Книгата, която у нас хората търсят като „Тълкуване на сънищата“, излиза на немски под заглавието Die Traumdeutung. Енциклопедия Британика я датира 1899/1900, а на заглавната страница на първото издание, отпечатано в Лайпциг и Виена, стои 1900 г. Книгата е написана след дълъг период на самоанализ и често се смята за най-важния труд на Фройд. В нея той разглежда както сънищата на своите пациенти, така и много свои собствени сънища.

Колко голямо значение отдава Фройд на сънищата, личи от едно негово изречение, което се цитира много често. В английския превод, който привежда Музеят на Фройд в Лондон, то гласи, че тълкуването на сънищата е „царският път“ към познанието за несъзнаваните дейности на психиката. В по-стария английски превод на А. А. Брил на същото място стои латинският израз via regia, който означава точно това: царски път. За Фройд сънят е прозорец към онази част от психиката, която наяве остава скрита от самите нас, и затова той посвещава на тълкуването му цяла обемна книга с много примери.

Основната теза на книгата е, че сънят е изпълнение на желание. Фройд я показва още с един от първите подробно разгледани примери, свой собствен сън за своя пациентка, наречена Ирма, в който сънят го освобождава от отговорност за нейното състояние. Тъй като много сънища са неприятни, той уточнява формулата си. В превода на Брил тя гласи: „Сънят е (прикритото) изпълнение на (потиснато, изтласкано) желание.“ Според Фройд неприятният или странен вид на много сънища се дължи на вътрешна цензура, която преправя забраненото желание така, че да не ни събуди и да не ни разтревожи.

Затова Фройд различава две нива на съня. Явното съдържание е онова, което помним сутрин. Скритото съдържание са неосъзнатите, потиснати желания, които стоят зад него. Пътят от едното към другото Фройд нарича работа на съня. Две нейни основни техники са сгъстяването, при което богатството от скрити мисли се свива в кратък и оскъден на вид сън, и изместването, при което важното се прехвърля върху нещо привидно маловажно. За Фройд сънят е и пазител на съня, а не негов нарушител. Тълкуването става, като човек казва всичко, което му хрумва за всеки отделен елемент от съня, без да го цензурира.

Карл Густав Юнг е швейцарски психиатър, роден през 1875 г. и починал през 1961 г., основател на аналитичната психология. Между 1907 и 1912 г. той е близък сътрудник на Фройд и мнозина го смятат за негов вероятен наследник. Сериозното разногласие идва през 1912 г. с книгата му за символите и трансформациите на либидото, която противоречи на много от идеите на Фройд. Юнг не е съгласен най-вече с настояването на Фройд, че в основата на неврозите стои сексуалността. През 1914 г. той напуска Международното психоаналитично общество. След раздялата си Юнг се посвещава на собствените си сънища и фантазии и ги описва подробно.

Според Юнг основната функция на сънищата е компенсацията. Психиката за него е система, която сама поддържа равновесието си, подобно на тялото. Когато съзнателното ни отношение стане едностранчиво, сънищата показват онова, което сме пренебрегнали, и така връщат баланса. Понякога това означава да ни смирят, когато сме се възгордели. Затова Юнг съветва при тълкуването да се питаме какво съзнателно отношение компенсира даденият сън. Той говори и за перспективна функция на сънищата: те могат да предусещат бъдещо развитие на личността. Изследователят на сънищата Кели Бълкли уточнява, че това не е пророчество, а предусещане на развитие, към което психиката вече се движи.

Най-известната и най-оспорваната идея на Юнг е колективното несъзнавано. Енциклопедия Британика го описва като част от несъзнаваното, обща за цялото човечество и произтичаща от наследената структура на мозъка, за разлика от личното несъзнавано, което се образува от опита на отделния човек. Според Юнг колективното несъзнавано съдържа архетипи: универсални първични образи и идеи, инстинктивни модели, които се проявяват в поведението и в образите. Сред най-често споменаваните са персоната, или социалната маска, сянката, анимата и анимусът, които представят женското и мъжкото начало у човека, и Себето, което се стреми към цялост и хармония на личността.

Оттук идва и разделението на „малки“ и „големи“ сънища. Малките сънища идват от личното ниво и продължават обикновените ни мисли и грижи от деня. Големите сънища според Юнг изразяват архетипи, напомнят за митове, по-емоционални са и по-далечни от ежедневието, а често се помнят цял живот. За тълкуването им Юнг предлага методи като амплификацията, при която след всяка асоциация се връщаш отново към самия образ от съня, активното въображение и проследяването на цяла поредица сънища на един човек, за да се видят повтарящите се мотиви и промените, които настъпват с времето.

Разликите между двамата са съществени. За Фройд сънят е прикрит опит за изпълнение на желание и пази съня, а символите в него прикриват. За Юнг сънят се стреми да изрази неразвитите части на психиката и особено архетипите, служи за компенсация, а символите в него изразяват, а не крият. Фройд търси смисъла назад, в ранните преживявания на човека, докато Юнг гледа напред, към това накъде сънят може да води. Затова фройдисткото тълкуване разчита на свободни асоциации, а юнгианското на амплификация, активно въображение и поредици от сънища. И двата подхода обаче използват и тълкуване на символи.

Съвременната наука се отнася към двете теории предпазливо. Критиците на Фройд, тръгвайки от критерия на философа Карл Попър, твърдят, че теорията му е съвместима с всяко възможно положение и затова не може да бъде опровергана, което отслабва претенцията ѝ за научност. Изследователят на сънищата Уилям Домхоф отбелязва, че няма систематични доказателства за компенсаторната функция на Юнг, а най-честата находка в изследванията е, че сънищата продължават темите от будния живот. И все пак Фройд силно е повлиял на научните и популярните представи за човешката природа, а Юнг остава влиятелен в психиатрията, литературата и изучаването на религията.